Български сайт: Уеблог

Всъщност pro_01 е никнейм. Човекът зад него е Ивайло Борисов. Доколкото знам се занимава с дизайн, уеб дизайн в частност и разни други подобни неща. Преди години правеше един доста популярен сайт - e-zine за уеб дизайн The Dezine. След това спря да го прави. После пак почна. Някъде междувременно се сдоби и със собствен блог (blog.thedezine.com/pro), за който няма какво да разправям тъй като Ивайло сам си разказва всичко в интервюто по-надолу.

Без повече представяне и сладки приказки, ето как pro_01 отговори на въпросите ми за блоговете, блогването и него самия:

Какво е блог според теб?

о, адски много неща, но ще изброя само 3:

1. измислих току що една дзен мъдрост. блогът е сирене. може да е бяло или жълто, свежо или мухливо, плътно или на дупки, прекалено солено или твърде безвкусно;
2. блогът е перфектен корпоративен маркетингов инструмент. при това напълно безплатен и с много силен impact;
3. блогът по презумпция е мястото, където изразяваш мнението си. проблемът с изразяването на мнения винаги е бил в това, че в компания, където всички сме си приятели, всеки спокойно си говори по всякакви въпроси (предимно социално-политически, да речем), но стане ли въпрос за изразяване на това мнение извън тази идеализирана среда, много хора спичат. именно блоговете помогнаха на хора, които имат страх от публично изразяване на мнение по разни теми, да прекрачат тази граница. в това отношение, блогът е и психологически инструмент, ако щеш;

Как реши да имаш блог?

беше някак логично продължение на това, което правех преди. в един момент обаче започна да ми се губи интерактивния елемент, а и нещата, за които пишех, често при пускането на поредния брой бяха вече прекалено outdated. освен това подготовката на всеки нов брой на изданието ми костваше невероятни усилия. обикновено дотолкова се изцеждах в дните преди пускането, че на следващия ден лягах болен - отслабвах отвсякъде и физически, и психически. натоварването беше невероятно. а с блога не е така защото правиш всичко постепенно. и има интерактивност. друг фактор беше това, че докато при езине-тата се отбелязва пик в интереса на хората при всеки нов брой и съответното му отслабване седмица по-късно, при блога интереса е константен защото нещата се случват в реално време. та след известна пауза и време за размисъл, реших че това е логичния формат за продължение.

За какво става въпрос в твоя блог?

най-общо казано за всичко, което ми прави впечатление и ми идва на ум да споделя. нямам определена тематична насоченост.

Защо мислиш, че е толкова популярен?

честно, нямам никаква идея. по някой от коментарите съдя, че често в блога се появяват хора, които са се засегнали от нещо казано. но когато видя брояча, който премина психологическата за мен бариера от 4 цифрени уникални посетители на ден, ми се струва, че дори обидените стават редовни читатели. знам ли, май при хауърд стърн имаше нещо такова - хората не му се кефеха, но винаги го слушаха за да видят каква друга простотия ще измисли. силно се надявам при мен да не е точно така. едно нещо научих - не се наемай да гадаеш какви са мислите на хората за теб. обикновено оставаш много изненадан когато все пак разбереш какво мисли някой. затова предпочитам да не мисля по въпроса.

Какво е важно, за да е успешен един блог по принцип?

сега ще повторя казаното горе: честно, нямам никаква идея. далеч съм от това да водя блога си по разни изключително модерни теории от типа: сложете си снимката, не пишете само с малки букви и колкото повече употребявате “аз” в изреченията, толкова сте по-зле. защо да не употребявам “аз”? че нали това си е моят блог и моите мисли? и защо да не пиша с малки букви? нима на някого му се дразнят очите от това, че изречението не започва с няколко пиксела по-висок символ? всеки може да напише “10 точки за водене на блог”, но това няма да направи тези точки обективни. да сме академици всички можем, ама някак дървенее. вярвам, че хората просто предпочитат да четат различни и написани интересно неща, и това прави нечий блог успешен.

Кои хора четат блогове? Твоят блог конкретно?

предполагам всички вече четат блогове. след като има блогове от всякакви категории и калибър, логично е те да имат аудитория. нямам информация какви точно хора ме четат, но от тези, които познавам (и понеже така ми се иска), изглежда ме четат предимно 17-35 годишни, с усет за идиотските неща ;-). трудно е да искаш от аудиторията да разбере дословно какво казваш и чувстваш, но ми се ще да вярвам, че ме четат хора, които опитват да го направят.

Кой е любимият ти блог в момента?

ще трябва да те излъжа. истината е, че не чета често блогове. и онлайн издания като цяло. не ми остава много време. тоест нямам този навик първото нещо, което направя в офиса да е да обиколя любимите си блогове. повечето, които грабват вниманието ми попадат покрай търсене на нещо в нета и са предимно чужди, и по-скоро професионално ориентирани. всъщност май най-смислен ми е the paradigm shift (plentyoffish.wordpress.com). което пък ми напомни, че дори него не съм чел от месец. иначе от нашичките си чета няколко, но не твърде постоянно.

Какво му е толкова готиното?

специално в the paradigm shift се дрънка за неща, които ме интересуват, а и коментарите са много ценни. от тракбаковете пък намираш други тематични места с интересни постове. в локалните, които посещавам готиното са авторите.

Колко блога общо следиш? Използваш ли RSS рийдър? Кой?

може би около 10-12. като изключим тези, на които попадам случайно, връщам се после 2-3 пъти да ги видя, но забравям да го букмаркна, а след това забравям и че ги зная.

рийдър имам от около 2 седмици - RSSOwl. свалих го инцидентно докато търсех нещо друго. сложих само моя блог вътре за тест, а след като взе че тръгна, толкова се зарадвах на новата придобивка, че забравих, че имам такова чудо.

Промени ли блога живота ти по някакъв начин?

не виждам някой още да е издал книга за мен заради него, нито пък да е дошъл да ми каже „пич, абе чета те ежедневно, много ме кефиш, събрахме се тука с другарите и решихме, какво ще кажеш да сключим договор за много пари, а от теб ще искаме само да ни прехвърлиш правата за глупостите, които и без това бълваш”. като оставим меркантилния момент, който ми се струва, че започва масово да се появява, само дето рядко си признават хората за него, предполагам че по един или друг начин нещата се променят. най-малкото защото за добро или лошо все повече хора спрягат името ми. но драстични чудеса сега-засега не са се случили.

Кои са били най-големите ти постижения и издънки постигнати чрез блогването?

хех, постижения. най-голямото ми постижение беше с езинето – получих проект за разработка на един сайт. на тотално ошашавения ми въпрос ама как тъй, отговорът беше „добра реклама”. явно все пак не е била толкова добра, други проекти не са ми идвали нито от езинето, нито от блогването. вероятно не създавам впечатление на професионалист ;-)

а за издънките, няколко пъти съм се хващал, че говоря глупости без да съм си мръднал пръста да проверя дали наистина нещата са така. а признаването на грешките принципно е доста трудно, въпреки че изминах много дълъг път в това отношение.

Как виждаш цялата тая работа с блоговете занапред?

ами нека го кажем така – за мен журналистиката в този й вид, в който сега я познаваме, просто ще изчезне в някакъв не особено отдалечен момент. всеки блогър е журналист. и сам по себе си има огромна възможност да влияе на огромни маси хора. при това абсолютно безплатно и в реално време. блогърите не са задължени да се съобразяват с културните и етични норми, които трябва да се спазват в останалите публични медии. тези норми така или иначе не се спазват защото на някой му пука за културата или етиката, а защото така е прието – не можеш да говориш зле на обществото, пък после да му кажеш дай пари за реклама. а блогърът няма нужда да казва дай пари за реклама защото блогването е безплатно и всеки го прави в свободното си време. засега. докато блогваш не е задължително да си обективен защото в крайна сметка това не е вестник, не е радио, не е телевизия. но това не прави мислите ти по-малко ценни, защото са съкровени. можеш ли да ми говориш за съкровеност когато срещу мислите си получаваш хонорар, а после пък редакторът оправдава своя като налага собствената си визия отгоре? изобщо блоговете са по-скоро онлайн книги и като такива са пълни с непреработена и непречупена през нечия друга призма мъдрост и същина. затова чета книги, а не вестници – защото от книгата вземаш чистата основа, върху която градиш СВОИТЕ разсъждения. затова съм уверен, че съвсем скоро всичко това ще се осъзнае и много журналисти ще се наложи да си търсят ново поприще. журналист блог не може да води. защото е дървен. защото му пречат каноните на журналистиката. така че не прогнозирам журналистите да могат да се трансформират в блогъри когато в крайна сметка яйцето им опре на задника. не и ако не започнат моментално. вярвам, че е неизбежно – журналистите ще изчезнат. блогърите са новите журналисти. а най-хубавото е това, че за да си блогър не се налага да правиш невероятни шпагати, да учиш простотии 4-5 години и накрая да установиш, че единственото качество, което ти трябва за да си успешен журналист, е да си нагъл до дупка. но пък е хубаво да поназнайваш малко граматиката защото неграмотността е адски отблъскваща.

Нещо друго, което ти се ще да кажеш пък не съм попитал?

сигурно ще ми дойде на ума след като вече съм го изпратил…

Както се оказа, важно е всяко мнение. И като стана дума за мнения - кой ще бъде следващият интервюиран?

Продължавам с третото от поредицата интервюта с най-популярните български блогъри. Този път на въпросите отоговаря Йовко Ламбрев. На личния си сайт и блог yovko.net - Yovko in a nutshell той  се представя на английски, затова ще си позволя да преведа един абзац, който може би ще послужи за добро въведение към това кой е г-н Ламбрев и за какво се бори:

Здравейте, това съм аз…

Името ми е Йовко Ламбрев и съм роден на 8-мия ден на май 1974. Аз съм компютърен инженер, ИТ архитект и консултант по сигурността, закоравял привърженик на свободния код, фотограф, независим софтуерен разработчик и фен на рок, джаз и поп музиката.

Ето и отговорите на Йовко:

Какво е блог според теб?

Официалната дефиниция очевидно вече никого не интересува, но преди няколко години беше нещо различно, сега май е нещо модерно - искрено се надявам след още малко време да не е нещо банално. Поне не и преди да сме си измислили някакво друго забавление. А, забавление ли казах… Дали не е забавление?…

Как реши да имаш блог?

Един ден четох статия за това, съвсем в зората на появата им. Стана ми интересно и си помислих, че би ми било интересно да опитам, въпреки това не го направих. На първият OpenFest през 2003 гост бе Zak Greant, тогава част от отбора на MySQL и който дотогава не познавах. Търсейки нещо за него из мрежата като предварителна информация, попаднах и на неговия блог Buddha John Two Fish, където той пишеше за приятелите си, за семейството си, за нещата с които се занимава. И понеже той пише адски увлекателно, някак си през двете или трите седмици преди да се запозная на живо с него в София, аз знаех доста неща за неговия свят. Когато му стиснах ръката аз вече имах усещането, че сякаш го познавам. В деня след OpenFest направихме с него и Salle (от MySQL AB) едно страхотно пътуване до родния ми Пловдив - из Стария град, античния театър - рядко ми се случва да съм турист в родния си град - а компанията беше много приятна - говорихме за какво ли не - Зак е много интересен човек. Някак си неусетно станахме приятели. После дълго време говорихме за различни неща и със Salle в колата обратно към София - беше някакво невъзможно дзен-пътуване по магистралата… Зак пишеше offline своя пореден blog-post на задната седалка с впечатленията си от OpenFest и България - прочетох го едва след няколко дни. И тогава мисля още следващия ден написах първият си пост в моя блог (http://yovko.net/?p=7). Въпросите, които си зададох тогава и днес понякога ме вълнуват. Зак и до сега е един от най-близките ми хора зад граница - чудя се дали щеше да е така, ако не бях чел блога му преди да се запознаем… Най-вероятно не…

За какво става въпрос в твоя блог?

За какво ли не - за всяко нещо, което ме интересува и вълнува в някакъв момент или период от време. Редовните ми теми са фотография и софтуер с отворен код, но съм писал и за болките си, за любовта, за самотата, за бизнес, публикувал съм свои разкази, стихове от миналото или настоящето. Изобщо всяко нещо, което някак е докоснало дните ми. Май най-трудно описвам щастието си…

Защо мислиш, че е толкова популярен?

Иска ми се да мисля, че защото съм искрен и винаги казвам каквото мисля, но всъщност това не винаги е така. Понякога не съм съвсем искрен - редя едни думи, а всъщност казвам нещо друго и то е подпъхнато между редовете. Примерно, защото не искам да нараня накого с мислите си. Разбира се, че винаги има хора, които успяват да прочетат и това между редовете - това са любимите ми читатели. Те навярно не винаги знаят точно какво съм искал да кажа, но някак си са го усетили индиректно - кога със сърце, кога с разум… Вероятно блоговете, които те докосват някак привличат хората. Може би дължа част от популярността си на написаното между редовете…

Какво е важно, за да е успешен един блог по принцип?

Винаги бих се върнал към блог, в който съм намерил нещо, което ме е замислило, впечатлило или развълнувало. Блоговете трябва да има какво да кажат на хората. Новини, репортаж или преразказ хората могат да си намерят къде ли не. Блогът не е просто медиа - блогът има позиция.

Кои хора четат блогове? Твоят блог конкретно?

Според мен всички неслучайни потребители на Интернет вече няма как да не се сблъскат с някой блог, дори и да не знаят какво точно е това. Има пасивни читатели, които почти никога не коментират нищичко и ти не подозираш съществуването им, освен в някаква статистика, има и досадници. Изобщо за разлика от романтичното начало на българския Интернет, което изобщо не беше толкова отдавна и имах късмета да наблюдавам, в Мрежата вече има твърде много хора и така както на улицата можеш да срещнеш любовта, отчаянието или някой крадец - точно същото може да ти се случи и online.

Кой е любимият ти блог в момента?

Трънките и блогинките на Пейо Попов, разбира се. Това е едното отнещата, които поглеждам всекидневно - нищо, че с Пейо сме приятели и се виждаме почти ежедневно. Даже често се случва да сме се видяли на по биричка и час и половина по-късно да чета поредния му пост, който му е хрумнал на път за вкъщи.

Какво му е толкова готиното?

Различен е. Винаги намираш нещо смислено, казано по някакъв много лек и приятен начин. Почти не се сещам нещо в неговите мисли да ме е подразнило, дори да не съм бил съгласен с тях. Някак си погледът към нещата от живота е един такъв ведър и оптимистичен. Не му се вързвайте като ви обяснява как пишел глупости!

Колко блога общо следиш? Използваш ли RSS рийдър? Кой?

Нямам представа… Използвам Bloglines и toolkit-а им за Firefox, който ме уведомява когато се появи нещо ново и то най-вече за да държа feed-овете си някакъв обозрим брой. Често ги сортирам и изхвърлям това, което не чета редовно, защото понякога набъбват доста и четенето им ми отнема повече време отколкото мога да отделя. Имам обаче лошия навик да помня URL-и в главата си и следя доста блогове епизодично като просто набирам адреса им във Firefox-а си. Следя и доста сериозен брой фотологове и фотографски информационни блогове.

Промени ли блога живота ти по някакъв начин?

Трудно е да отговоря категорично. На пръв поглед не особено, но всъщност някак свикнах позицията ми за някои неща да е публично известна, тя да е повод за диалози. Сякаш повече хора ме познават или се запознават с мен. Това понякога е супер, друг път уморява. В едно друго интервю ме питаха дали всъшност си нямам собствена медиа… Може и така да е… Най-малкото почти ежедневно отделям малко време за да остана насаме с мислите си и да напиша няколко реда, което не се случваше преди…

Кои са били най-големите ти постижения и издънки постигнати чрез блогването?

Не мисля, че съм имал някакъв хиперграндиозен успех или издънка. А и подобна оценка зависи от гледната точка. Възможно е и двете тепърва да предстоят… Със сигурност тези дни смятам да направя нещо, което не съм правил досега и то е да изразя политическа позиция по отношение на задаващите се президентски избори. Винаги не съм допускал на мен някой да ми влияе по отношения на моя избор, затова и аз не съм искал да влияя някому. Считам обаче, че въпреки маловажността на тези избори има много сериозна опасност България да излезе с възможно най-погрешния избор, който е правила досега и това би било провал, който не само, че вече няма да е никак смешен, а може да бъде много опасен. И считам, че като гражданин и блогър съм длъжен да повлия колкото мога това да не се случи. Защото просто няма маловажен избор…

Как виждаш цялата тая работа с блоговете занапред?

Ами мисля, че сме още в началото на колелото - най-романтичния период може би вече отмина, но блогърите и блоговете тепърва има накъде да се развиват. Тепърва ще започнат да им вменяват отговорности и безотговорности, да ги ограничават с различни похвати. Вече се случва и тук у нас - в последните месеци няколко обществено-известни лекета се опитаха да олицетворят блогърите с интелектуални пирати (каква тъпа дума само), забравяйки факта, че това може би е една от най-креативните общности и у нас и навсякъде… От друга страна и блогърите ще започнат да осъзнават отговорността си когато пишат или не пишат за нещо. Блогът не е съвсем личен дневник, в който си бръщолевиш със себе си - с мислите си влияеш на тези, които те четат, а те могат да бъдат неподозирано много.

Нещо друго, което ти се ще да кажеш пък не съм попитал?

Ами иска ми се повече хора да започнат да се замислят, че не са сами на този свят - нито в Интернет, нито на улицата. Иска ми се да виждам повече усмихнати хора срещу себе си, а не намръщени лица, готови да се взривят от гняв, само защото си ги настъпил в трамвая. Иска ми се повече да се ценим взаимно и да се уважаваме, да бъдем отбор. Иска ми се да мислим когато гласуваме, за да не избираме посредствени управляващи. Искам “Труд” и “24 часа” да имат най-малкия тираж в България, защото са се превърнали в чалгата на българската журналистика. България да осъзнае, че софтуерът с отворен код не е заплаха, а море от възможности. Искам жените да ходят още по-секси и по-разсъблечени. Искам българите да са по-малко хитри, а повече разумни. Искам след няколко години да има библиотеки със свободна литература, филми, музика, фотографии и да можеш да ги разпространяваш, копираш и комбинираш свободно, добавяйки по нещо от себе си. Искам и да се научим да си прощаваме и… аз да мога да си простя ако не доживея всичко от горния списък ;-)

Чудесно!

Към момента има 30 регистрации за участие в конкурса БГсайт 2006. Изминали са 15 дни от началото на регистрацията. Остава още около месец - крайният срок е до 16 октомври 2006-та година.

И има нещо, което ми направи впечатление в сравнение с миналите години. Регистрираните сайтове са някак по-полезни и смислени. Т.е. не са толкова сайтове, които просто представят някакъв продукт, услуга или идея, а сайтове, които реално вършат някаква работа или помагат на посетителите да свършат нещо полезно.

Което е радваща тенденция - поне според мен.

Продължението на интервютата с най-популярните български блогъри са отговорите на Еленко Еленков (eenk.com). 

Какво е блог според теб?

Лесен начин за двупосочна проекция в интернет на впечатления, идеи, реакция, позиция, ресурси, помощ.

Как реши да имаш блог?

Срещах неща, които исках да споделя. Нямах идея с кой, но вярвах, че ако са на открито и са намираеми, точните хора ще дойдат.

За какво става въпрос в твоя блог?

Неща, които ме изненадват. Импресии от местата, където съм; най-често София. Споделям полезни и достъпни текстове, предмети, продукти или услуги.

Защо мислиш, че е толкова популярен?

Творчески и технически причини. Творчески - хората го харесват, защото пиша кратко, и за реални неща, които могат да видят и ползват. Да се асоциират с тях. Слагам много снимки, които не изморяват като блокове текст.
Технически - в маркетинга клишето е “first mover advantage”. Не че съм пръв, но съм започнал отдавна и много сайтове водят моя блог. Натрупване на линкове.

Какво е важно, за да е успешен един блог по принцип?

Писането е в дъното на блогването. Най-важното е да се пише ясно; и да се пише кратко. Това са 2 различни и трудни неща. След това - да се доверяваш на личната си преценка, да казваш - ей, да това е, това ме изненада, значи ще изненада и някой друг, значи става.

Кои хора четат блогове? Твоят блог конкретно?

Тези, които доскоро бяха наричани зрители, читатели или слушатели.

Кой е любимият ти блог в момента?

Винаги съм се възхищавал на TheMorningNews.org - любимото ми интернет издание, което ме мотивира да започна.

Какво му е толкова готиното?

15-тина души, които пишат прекрасно и имат чувство за хумор и самоирония, за които им завиждам. Пишат актуални, верни на чувствата им неща за живота, който водят. Независими са, но не по пубертетско-бунтарския начин на повечето български блогове. Хубавото е че са пренесли нещо от “стария” свят в интернет - има йерархия. Сайта се води от двама редактори, които колят и бесят, но водят и насочват. Не море от гласове, което оставя на теб тежката и времеемка задача да отсяваш важното.

Колко блога общо следиш? Използваш ли RSS рийдър? Кой?

Преглеждам 15 сайта всеки ден, 5 на вестници, останалото - блогове и интернет издания. Не ползвам RSS, въпреки че лицемерно проповядвам употребата му. Приемам RSS за неудобно междинна технология. Или четеш сайта 1:1 или си четеш пощата. Даден сайт или сайтове да ти се стичат като поща не ми допада. Струва ми се като “спортен джип” или “телефон с компютър”; живееш с чувството, че нямаш ни едно от двете неща. Може би аз съм си такъв, но за това имам 2 велосипеда - планински и шосеен

Промени ли блога живота ти по някакъв начин?

Да. Позитивното е, че получавам писма от хора, които никога не бих срещнал иначе. Много от тях са извън България. Срещам хора, които споделят моята гледна точка и я променям от комуникация с хора, които не я споделят. Променям чужди гледни точки. Още малко и ще превзема света!
Шега.
Негативното е, че хората градят грешна представа за теб. Сайтът е тесен канал за комуникация и хората са склонни да си въобразят (дорисуват) това, което не виждат. Както като се запознаваш с някой по интернет. Винаги си склонен да си мислиш, че е със светла коса и кара кола с директно впръскване на горивото.

Кои са били най-големите ти постижения и издънки постигнати чрез блогването?

“Най-най” нещата са различни за всеки, а и аз предпочитам да гледам на даден сайт като процес, а не като случка. Постиженията и издънките май ги изброих в горния въпрос като процеси. Случките всеки може сам да извади ако прегледа сайта ми. Веднъж получих писмо от едно момиче, което каза, че преглеждането му отнема 6 бутилки вино, но не в 1 вечер, слава богу.

Как виждаш цялата тая работа с блоговете занапред?

Ще влияят повече, но ще става все по-банално да имаш блог и все по-трудно някой да се откъсне, да се разграничи. Скоро и поп/фолк звездите ще заимат и ще заприличат на някакъв сутрешен блок (на телевизия). Темите ще се разширят. В момента голяма част от блоговете са на стерилни IT теми, другата е потопена в култура и лични импресии, които пък не дават информация, нито позиция, зад която да застанеш.

Нещо друго, което ти се ще да кажеш пък не съм попитал?

Опа-а. Това е задължителния въпрос, който ти задават в края на интервю за работа. Ще ме наемате ли?

Напомням, че серията от постове “Блогване за блогърите” продължава и ако искате да зададете други въпроси или имате предложения за най-популярните български блогъри, можете да пишете в коментарите.

Една от основните теми на тезгодишния уеб семинар към конкурса Български сайт ще бъдат блоговете и всичко свързано с тях.

Ето защо реших, че е добра идея, когато се говори за блогове в България, да се пише малко повече и за хората, които стоят зад някои от най-популярните български блогове. Какво разбирам под писане? Ами много просто. Подготвих един списък от по-общи въпроси, които смятам да изпратя на авторите на най-популярните блогове. Отговорите им ще публикувам тук, като се надявам всички наоколо да успеят да се запознаят не само със съдържанието на самите блогове, но и на хората, които го създават.

Първият, на който пратих своя въпросник бе Пейо Попов (blog.peio.org - трънки и блогинки). Ето как отговори той:

Какво е блог според теб?
Пластилин - можеш да си направиш каквото ти позволява въображението с него.

Как реши да имаш блог?
Винаги съм си търсил публика. Какъв по-добър начин?

За какво става въпрос в твоя блог?
Иска ми се да не мога да дам точен отговор на този въпрос.

Защо мислиш, че е толкова популярен?
Защото пиша с кратки изречения и не се оплаквам.

Какво е важно, за да е успешен един блог по принцип?
Да бъде искрен в позата си.

Кои хора четат блогове? Твоят блог конкретно?
Тези, които не гледат достатъчно телевизия.

Кой е любимият ти блог в момента?
SIMPLICITY на проф. Джон Маеда (http://weblogs.media.mit.edu/SIMPLICITY/)

Какво му е толкова готиното?
Преподавател в медия лабораторията на MIT, който се е посветил на изследването на простотата. Ееех…

Колко блога общо следиш? Използваш ли RSS рийдър? Кой?
В blogliness съм абониран за 138 rss канала. Не всичките са блогове, но повечето.

Промени ли блога живота ти по някакъв начин?
Да, вече ме интервюират.

Кои са били най-големите ти постижения и издънки постигнати чрез блогването?
Хората. Няколкото човека, с които е удоволствие да разговарям и май повечето, които съм засеганал и обидил с непремерените си реакции и писания.

Как виждаш цялата тая работа с блоговете занапред?
Президенти си имат блог, депутати си имат блог, фирми си имат блог и дори конкурси си имат свой блог. Май това го прави вече не толкова забавно нещо.

Но когато национална телевизия или ежедневник се позоват на някой блог, то това ще е началото на края.

Нещо друго, което ти се ще да кажеш пък не съм попитал?
От малък обичам да казвам стихотворения. Ето едно на Gwendolyn Brooks:

We real cool. We
Left school. We

Lurk late. We
Strike straight. We

Sing sin. We
Thin gin. We

Jazz June. We
Die soon.

Ако имате предложения за въпроси към популярни български блогъри както и мнения относно това кои всъщност са най-популярните блогъри наоколо използвайте коментарите под този пост.

Преди две години участието в конкурса БГ сайт стана платено. Хората, които искаха техните сайтове да се състезават в различните категории трябваше да заплатят определена такса. Това спомогна за отсяването на голяма част от несериозните участници в надпреварата и като цяло беше фактор, който повлия положително върху качеството на конкурса (поне според мен).

Тази година обаче настъпиха някои промени в таксите за участие, за които може би е добре да се спомене и тук.

Регистриране на сайтове 

За регистрирането на сайт се плаща 40 лева независимо от категорията, в която се участва.

В предишните години за отделните категории имаше различни такси. Колко се плаща за регистриране в една категория се определяше от очакванията на организаторите за броя, типа и финансовите възможности на участниците в дадената категория. Ето защо в категория като Фианси таксата беше по-висока, докато в категория Електронна библиотека или Личен сайт - много ниска.

В крайна сметка обаче категориите в конкурса тази година са такива, че трудно може да се прецени за коя категория може да се определи по-висока такса и за коя по-ниска. Пък и практиката показа, че в различните категории се регистрират сайтове, създадени с най-разнообразно финасиране, но разлика от десетина лева за никой не от особено значение. Затова и таксата е една и съща за всички категории.

Разбира се по преценка на участниците, те могат да регистрират сайтове и в повече от една категория. Ако преценят, че така увеличават шансовете си за победа. В един престижен конкурс. Така де…

Регистриране на рекламни кампании

Рекламна кампания може да означава доста неща - банери, сайтове, клипове, новини и сигурно много други, но понеже не съм рекламен специалист няма да задълбавам в дефиниране на категорията. Идеята на отделянето на рекламните кампании е в това, че те трудно биха могли да бъдат оценени по начина, по който се оценяват сайтове. Най-малкото критериите са други пък и не винаги, хората в журито, оценяващи сайтове разбират от онлайн реклама и обратното.

Затова тази години за онлайн рекламата се обособи нещо като конкурс в конкурса - собствени креитерии, собствена регистрация, собствено жури. В отделен пост ще разкажа по-подробно за цялата тая история с интернет рекламата.

Таксата за регистриране в конкурса за рекламни кампании е 100 лева.

Отспъки от таксите за членове на Българската уеб асоциация

Български сайт се организира от Българската уеб асоциация (БУА)и е на практика един “браншови” конкурс. Поради тази причина е съвсем естествено членовете на асоциацията да се ползват с някои предимства. Ето защо тази година всички членове на БУА могат да регистрират сайтове, заплащайки по-ниска такса. За сайтовете таксата е 30 лева, а за рекламните кампании 75 лева.

Регистриране на личен сайт

Преди да бъдат въведени таксите за участие в конкурса най-популярната категория беше именно Личен сайт. В смисъл, че в нея имаше най-много участници. След като участието стана платено отливът от тази категория беше най-голям и в нея се регистрираха съвсем малко сайтове.

Разбираемо е повечето хора да нямат голям стимул да отделят дори и минимална сума, за да регистрират сайтовете си за участие. Въпросите от сорта на “Защо да плащам?”, “Защо точно точно на този конкурс да плащам?”, “Какво получавам срещо парите си?”, “Защо да се занимавам с банкови преводи на тая смешна сума?” и т.н. са напълно резонни.

Ето защо тази година изникна идеята да се даде един наистина смислен повод на хората и да участват в конкурса, и да не се чувстват някак прецакани, че трябва да плащат.

Регистрирането за участие в категория Личен сайт става като желаещите дарят каквато преценят сума за проекта на Маги Малеева “Горичка“. Идеята на фондацията е яка (да се засаждат дървета насам-натам), размерът на дарението не е ограничен нито за минимална сума, нито за максимална. Просто да ти е кеф да се регистрираш ;)

Регистрацията започна!

Ето една полезна връзка към формата за регистриране. Просто няма за кога да отлагате.

В предишните години на провеждане на конкурса регистрирането на участниците започваше в края на юли. Тази година обаче решихме срокът, в който един сайт може да бъде регистриран да бъде по-кратък - 1 месец.

Една от причините е, че както показва практиката, през летните месеци се регистрират извънредно малко сайтове. Нормално - лято, море, алкохол и жени. Както се вижда с невъоръжено око, сайтовете не намират място сред изброените приоритети. Пък и ако съдя по себе си, опашките в данъчните към края на март и тези за регистрационни номера на колите в края на май българите не сме от най-ранните пилета и чакаме възможно най-крайния срок, за да свършим каквото там сме имали да вършим.

Всъщност за друга причина в момента не се сещам. Единствено, че и за организаторите ще има малко по-спокойно лято, понеже няма да се налага да преглеждат заявките за участие и да обработват таксите, които се заплащат.

С две думи - Регистрирайте се!

Ама през септември.

Предложенията за сега са не особено удачни. Някакви идеи за мото на Български сайт 2006?

За осмото издание на конкурса Български сайт участниците ще се регистрират в различни от преди категории. Промените имат за цел да се избегнат както затрудненията за хората, които регистрират сайтове, така и за оценяващото жури. И в крайна сметка да не се получава така, че да се налага да се избере един сайт победител при наличието на няколко достойни сайта, които обаче са съвсем различни като идея, съдържание и визия.

В миналогодишното издание на конкурса Български сайт имаше 16 категории:

• Електронна търговия
• Общности
• Образование и наука 
• Развлечения 
• Изкуства
• Финанси
• Правителство и закон
• Здраве
• Новини
• Услуги
• Спорт
• Пътувания и туризъм
• Производство и индустрия 
• Личен сайт 
• Онлайн рекламна кампания
• Broadband

На пръв поглед са достатъчно на брой и повечето сайтове можеха да се припознаят в поне една от категориите.

Който обаче се е зачел по-внимателно в описанията на отделните категории вероятно би изпитал доста затруднения да прецени къде да регистрира например един популярен сайт като mobile.bg.

Една от задачите за тазгодишното издание бе да се измислят нови категории за регистриране на сайтовете, които да са отново приличен брой (около 15-20, и не много повече), но да са сравнително еднозначни по отношение на критериите, по които се преценява дали един сайт е за тази или онази категория.

До някакво решение на тази честно казано не лесна задача се достигна след две срещи, в които успяхме да формулираме следните категории:

• Общности – фен сайтове, форуми, блогове
• Общество – NGO, правителство и закон, социални кампании
• Образование и наука
• Финанси
• Здраве
• Новини
• Услуги – само за сайтове на фирми, предлагащи услуги в Интернет
• Спорт
• Пътешествия и туризъм
• Производство и индустрия
• Личен сайт
• Дизайн и изкуство/а
• Гайдове и справочници – каталози, програми, обяви, класифайдс
• Развлечение/я и лайфстайл

Каква е разликата? (Скролни нагоре-надолу и щя е откриеш ;) )

1. Категорията Услуги вече не е за сайтове, които предлагат онлайн услуги – пощи, картички и т.н., - а за сайтове на фирми, които предлагат онлайн и офлайн услуги. Миналта година в категорията се бяха регистрирали и двата типа сайтове, което внесе голямо объркване сред всички.
2. Имаме една доста обещаваща нова категория – Гайдове и справочници
3. Категорията Правителство и закон прерасна в Общество – където сайтовете на държавните институции ще трябва да се състезават с тези на неправителствените организации
4. Няма категория за онлайн рекламни кампании – защо и какво следва ще обясня по-нататък.

Разбира се ще е интересно да се разбере дали нещо не е сбъркано. Мнения?

През април и май 2006-та имаше две работни срещи на експертния съвет на конкурса. Тези срещи имаха за цел да определят какво ще се промени в тазгодишното издание и какво ще остане както си е било. За повечето решения ще се опитам да разкажа по-подробно в отделни постове.

Засега ще обясня защо се появи този блог:

1. Блогът е подходяща форма за проучване. Пише се за дадена идея и посредством коментарите, посетителите на сайта могат да споделят мнението си. Осъществяването на обратна връзка с аудиторията на конкурса е доста важна предпоставка за повишаването на качеството му. 
2. Блоговете са популярен и познат формат за редовно публикуване на информация. В случая ще се опитаме да даваме възможно най-актуална информация относно всички свързано с БГсайт.

Елате повече.